Devisil

Не умеем да живеем. Ставаме сутрин, едва ли имаме време за кафе когато бързаме за работа, нерви на работното място, като се приберем – изтормозени и изморени, натъпчем се с набързо сготвената храна, минаваме на път за леглото през горещата баня и захъркваме здраво. Алармата на будилника ни буди точно в отвратителния час, когато спим най-здраво и не ни се става. И това се повтаря всеки ден. Уикендите ни мързи да излезем на въздух, защото обикновено съботата е ден за реанимация, за доспиване, за почивка от монотонността на изминалата седмица..Неделята пък е ден за ходене по кафета и кино, понеже нищо в него ден не работи, освен заведенията за обществено ползване. Как после няма да има пълни хора, ревматизми и един куп болести? От заседяване! Сами си го правим с пуканките пред телевизора, с полуготовата храна, с  литрите безалкохолно, които изконсумираме пред телевизорите или компютрите си! Живеем живот на роботи!!! Аз самата не помня от кога не съм излизала ей така, да се поразходя из градския парк, да подишам свеж въздух, да се почувствам жива! Апартамените, подобно на някакви многостайни килии, потискат душата, дишаме застоял въздух. Изморяваме се рано. Къде отиде енергичния ни ентусиазъм?

ГРАФИЦИ. Живеем по графици. Правим графици за всяко едно нещо – как да протече деня, колко време да спим,кога да правим секс, кога да излизаме…

Как не се научихме да крадем от живота за себе си? Един ден, или няколко часа от деня, за нещо лудо, за нещо нестандартно, крещящо от безумие…. А удовлетворението!!!  Колко е сладко удовлетворението….

За пореден път се убедих колко скучно живее човек. За пореден път се убеждавам,че човек трябва да прави луди неща в живота си. Иначе не би имало смисъл съществуването му. Иначе животът му би бил адски скучен.

Тръпката… Това е нещото, катализатор за всичките ни умишлени действия.

Много неща съм изтървала в живота си, за които съжалявам. Ако не намираме огънчето, което да ни поддържа живи, което да кара жаравата все още да тлее – бъдете сигурни, че скучното ви сиво ежедневие ще ви удави.  После ще съжалявате за изтърваните шансове. „Ако бях ходил…, ако бях направил…” все неща, които чувам всеки ден. Съжалението просто бълва отвсякъде. Стиска ли ни?

Затворете очи, поемете дълбоко въздух и се сблъскайте с предизвикателството. След това ще се почувствате щастливи. Много по-щастливи от преди. Поглезете се. Поглезете сетивата си. Поглезете усещанията си. Ама поглезете се разточително. Ще се почуваствате по-живи от всякога.

Хайде да живеем!

Купете си билет до някое далечно място, без да предупредите никой, и пътувайте! Подарете цвете на непознат! Отидете за риба на палатка, пренощувайте там! Целунете човекът, с когото сте отишли на кафе, няколко часа след запознанството ви! Скочете с бънджи!

Избягайте от ежедневието. Излезте от границите. Счупете правилата. Действа освежаващо, нали? И аз така си помислих…

Е, добре. Хайде тогава да се връщаме в реалността, че Понеделник е работен ден.

Tags: crazy people