Добро утро на всички. Тaзи сутрин е много хубава сутрин, нищо,че е студено и духа вятър. Приближаващата зима все повече се усеща.
Днес когато станах знаeх, че денят ми ще бъде супер. И аз ще се постарая във всяко едно отношение да е такъв. И знаете ли, ще се опитам всеки един мой ден да е такъв. И ще бъде. Защото така го искам.
Денят ви ще бъде такъв, какъвто го пожелаете. Добре дошло, мое радостно утро 
Та на темата… Да убиеш присмехулник.
Много от вас сигурно са изпитвали усещането как в себе си събират огромно количество яд, негативизъм, озлобление…Душата започва да ги стяга, чувстват се нешастни… Всичко е заради това, че задържат това усешане в себе си, а не го освободят и да се отърват от него. По-добре е въобще да не изпитваме такова усещане, де, но все пак сме хора и реагираме според заобикалящата ни среда.
Та… искам да ви разкажа за нещо, което се случи с мен снощи. Но ще започна с това първо колко е добре да освобождаваме натрупания отрицателен емоционален заряд в себе си, ако искаме да живеем щастливо.
Така… Имах неприятен разговор с майка ми вчера. При всеки друг случай, иначе, затварях отрицателните си емоции в едно кътче в себе си, затварях се в стаята си и злобеех наум, противен ми беше целия свят, противно и беше собственото ми съществуване. Обаче ми се случи да гледам нещо,което изцяло преобърна житейската ми философия. Обърна ми се и начина на мислене. Реших, че трябва и ще бъда един щастлив човек, независимо какво ми се случва.
Та от този разговор естествено негативизмът просто се разлисти отново в мен. Исках да направя нещо, да се възпротивя на това усещане, ескалирало в мен толкова бързо и толкова много. Знаех, че нещо трябва да се случи, иначе щях да експлоадирам. Бях недоволна и потисната. И разрешението дойде.
За пръв път в живота си освободих гнева. Освободих напрежението, яростта. Но не ги насочих към близките си, както правех обикновено. Адски е погрешно това да се случва, защото е вярно,че хората, които обичаме, нараняваме най-много, а те не го заслужават. Та какво се случи с моите?
Може би катализатор на тази набираща скорост вълна от гняв в мен беше чашата бира. Няма значение. Живея в близост до едно училище и всяко междучасие подрастващите си организират събиране под терасата ни. Няма смисъл да казвам колко е неприятно и дразнещо до ушите ти да стигат викове, хихикания, тъпизми, простотии…Някакси го изтрайвах. Обаче снощи към репертоара се добави и озвучение. Малките повърхностни изродчета си бяха взели пиратки, които гърмяха точно под малкия паркинг под южната ни тераса.
Слушах какафонията в продължение на 10 минути, и никой от блока не излизаше да им направи забележка. Гърмяха си на воля. Човек съм и имам нужда от спокойствие вечер, а ми писна от изпълнения. Усетих как всичко в мен се напряга и ме обзема едно огромно мощно желание да прекратя всичко това. Излезнах на терасата. Долу се бяха събрали към 13-14 моммичета и момчета. Голяма групичка си беше. И точно под терасата. В момента, в който излязох, гръмнаха още една пиратка.
Полудях. Такъв бяс не съм изпитвала никога. Без да се замисля, решението дойде от само себе си и толкова на място и толкова удовлетворително хубаво! Втурнах се към другата тоалетна в апартамента ни, а там майка ми държи кофата на моп-а. Не знаех, че си мърморя на глас. Майка ми усети, че ще направя нещо ненормално и тръгна след мен, неразбирайки. Взех кофата. Отидох в кухнята и отворих крана на чешмата. Гледах как съдът се пълни с вода и задоволството ми растеше с всеки милиметър, с който се пълнеше той. Когато кофата беше пълна, я взех и се запътих към терасата. Майка ми – след мен. По-късно тя ми сподели, че не е вярвала, че бих я използвала. Тя не дойде с мен навън.
Излезнах и оставих съда до краката си. Долу тиййнейджърите още повече се лигавеха и пищяха. Майка ми после ми сподели, че от такива събирания две от саксиите й с цветя, които висят от външната страна на парапета, постоянноо ги чупят. Отворих уста. Не знам откъде ми дойде тази сила в гласа. Просто изревах, ако не се пръснат до 2 секунди от там, да се приготвят за студена баня. На което, както знаете, се реагира по съответно ненормалния лигав начин – започнаха да се смеят, дюдюкаха, имитираха… Не вярваха, че би им се случило. Причерня ми. Просто се наведох, взех кофата в ръцете си, издигнах я на нивото на парапета и я засилих. Не съм се чувствала по-удовлетворена в този момент, по-завършена, по-щастлива. В онзи момент, като на забавен каданс видях как водата плисва върху групичката идиотчета под терасата. Последвалият мокър звук при омокрянето беше музика за ушите ми. Обзе ме еуфория, която ме накра да искам да пищя от удоволствие, от екстаз. Всичко лошо, всичко негативно, събрано до този момент от тази вечер, се изля заедно с пръските вода, върху разюзданата тайфа под прозорците ми.
Ругаеха. Псуваха, недоволни и мокри. Облегнах се на парапета и ги загледах самоотвержено и доволно как набързо си тръгват. Изпратих ги с поглед. След 5 минути се чу друг гърмеж, но зад съседния блок.
Бях доволна. И много щастлива. Бях намерила отдушник. Знам, че бях малко крайна, но съм бурен човек и реагирам спонтанно. И знаете ли, винаги търсете начин, ако може, да не ви се налага да търсите такава алтернатива. Нямам предвид всеки път, щом се ядосате, да дебнете съседите си докато се прибират, и да изливате вода върху главите им. Просто се научете да живеете щастливо. И наистина ще се почувствате добре. Както се чувствам аз тази сутрин – в мига, в който стъпалата ми докосната паркета след като се изправих в леглото, си казах, че денят ми ще бъде страхотен. Слънцето не закъсня да освети стаята ми. В момента даже ми свети през завесите на прозореца.
Просто си го пожелайте. Наистина става реалност!