Как бизнесът прилага една индианска мъдрост…

Author: Devisil  //  Category: Боклуджийската кофа

 

 

Индианците от Дакота имат следната мъдрост:

“Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.”

Но в бизнеса често предприемаме други стратегии за  справяне с проблема:

… снабдяваме се с по-як камшик !!!
… сменяме ездача !!!
… казваме, че винаги сме яздили този кон !!!
… създаваме работна група, за да анализира коня !!!
… посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне !!!
… повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне!!!
… създаваме Task-Force, за да съживи коня !!!
… плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне !!!
… включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре !!!
… правим сравнение между различни умрели коне !!!

… променяме критериите, които определят кога един кон е умрял !!!

… впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи !!!
… обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим !!!
… правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне !!!
… обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне !!!
… създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне !!!
… откриваме независимо разходно перо за умрели коне !!!
… увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон !!!

… развиваме мотивационни програми за умрели коне !!!
… преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон !!!

Използван източник: www.vicove.com

Удовлетворението

Author: Devisil  //  Category: Боклуджийската кофа

Късно е… Часът е 04:27 сутринта. В лобито е топло. На стъклената масичка в дъното двама мъже допиват бутилката си с вино. Отдавна са щастливи и замаяни. Преди малко бяха трима. С последния преди току-що говорих. Качи се да спи. 

Поспря се на фронт деск и си поговорихме, докато му давах ключа. Нещата, които ми каза, оставиха у мен чувство на невероятно удовлетворение. Човекът едва можеше да гледа, но това не го притесни. 

Думите му бяха откровени и мили. Разказа ми по какво е познал, че съм нова сред персонала. Каза ми още, че това, което нося в себе си като потенциал, е нещо, което не би се реализирало напълно на позицията, която заемам, без да знае какво работя всъщност. Усмивката, както се изрази той, носи невероятен емоционален заряд. Позитивизмът е нещото, което отваря вратите пред хората. 

Беше невероятно щастлив. Качи се по стълбите подобно на Сизиф, мъкнещ скалата си на гръб. 

“Колко много стълби…” – въздъхна той и се скри от погледа ми…