Хубаво, де!
Ако на това му се викаше “Скапан Четъртък”, сигурно Срядата ми сигурно бих я дефинирала като “Скапано изкривена”. Очакванията ми за Куц Петък не се оправдаха, затова с наслада предвкусвам предстоящата блажена отмора, безхаберно лентяйство и тотална безпаметност в тази Дългоочаквана Събота.
Трябва ли да споменавам колко много ненавиждам Четвъртъците? Не че нещо имам зъб особено на този ден от седмицата, но точно тогава ми се вади душата с нажежен шиш. Има една много хубава приказка, че проблемите в работа се заформят в понеделник, набират сила във вторник, заплитат се в сряда и те пекат на шиш, докъсват ти нервите (или това, което е останало от тях) в четвъртък и си отдъхваш от проблема (евентуално вечер решен) в петък…
Сега се сетих за една много хубава илюстрация на тази работна седмица…
Ето я!
А вчера, прибирайки се след работа, докато предвкусвах невероятното усещане за омекналите ми от удоволствие крака след като се усамотя на едно интимно място с мислите си след като бях изпила последното си кафе половин час преди да тръгнем към заветната Стара Загора,
реших да мина през магазинчето за плодове и зеленчуци на ъгъла. Ей така, прияла ми се беше морковена салата с ряпа и круша. ПФУ!
Толкова бях вглъбена в усилието по-скоро да се омета оттам, в гонитбата на един лелян блян, че си забравих куфарчето с документите в едноименното място.
Е, купих си моркови, купих си лимони, ряпа и круши (орехи и чесън си имах) и доволна си тръгнах. Само че, ново 20! както се вика, а-хааа! да си влезна във тунела за входа и хоп! – насреща ми изскочи шофьорът на таксито, с който си бях уредила среща да ми даде фактури. Човечецът ме чака, а аз, искрено се стъписах! Бях го забравила тотално! Добре, че беше леко тъмно и не си пролича (или аз поне така се надявам) че съм изненадана. После пък една моя бивша колежка ме чакаше в сладкарницата на блока ми, да пием кафе! И салатата си трябваше да направя!!!!
Може би трябваше да добавя и ябълка. Или пък морковите ми не бяха достатъчно сладки. Но не се получи толкова вкусна, колкото на леля ми, тц тц… Язък за времето за толкова стъргане!
Обаче се специализирах в кълцане на орехови ядки с ножа! Правя го почти като професионалист , ец… 
Към края на петъчния ден толкова ми е писнало, че… УФ! Искам да си ходя вкъщи веч!
Искам да напазарувам една опаковка кисело мляко, един хубав килограм спанак, някой друг картоф и да си сготвя една гореща спаначена супичка! така ми се яде, от две седмици си го мисля! и все не мога да се натуткам да си го организирам. А, може и един пакет кори за баница и сирене да взема, и да врътна една баница със спанак и сирене! и едно хуууубаво да се напукам!
Оф, потекоха ми лигите. Мисля, че съм гладна. И мисля, че още тази вечер ще готвя вкусотийки и ще си легна рано да се наспя, защото умирам за сън!!!! Умирам за почивка!!! И ИСКАМ ДА ЯМ!!!
