Firebyba`s world…

Ще бъда лаконична тази вечер и ще призная, че пиша с твърде смесени чувства по настоящата тема. Октровено казано, съмнявам се много от вас да познават значението на думата ЛОБОТОМИЯ но повярвайте ми, това е много интересен за наблюдение феномен в България, и съм сигурна, че докрая на статията ще сте се убедили колко ефективно се развива това в нашето обкръжение и до какви патологични последици може да доведе голям кръг от life consumers.

Нека не ви мъча повече, а да започнем дружно тази интервенция.  Оппс, извинете, ме имах предвид да видим заедно научното обяснение за термина лоботомия:

ЛОБОТОМИЯ - Хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. Тази техника се използва често до шестдесетте години при лечението на психични разстройства (психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н.). Практически тя не лекува нищо, а премахва мъчителната страна на ня кои симптоми.

Нещата, с които се сблъсках като примери за такава лоботомия, извадени директно от контекста на нормалното ни българско ежедневие, ме накараха да потръпна. Мисля, че на всички ни е известно колко трудно е оцеляването в България и колко нещата стават все повече извън контрол за обикновения човек, който се бори за насъщния си хляб в условията на ошашканата ни икономика, още повече когато и не е запознат с правата си. В случая става въпрос за едно огромно и постоянно натрупване на негативизъм и непълноценно общуване между хората, което естествено води до абсолютни междуличностни катаклизми, асоциално поведение, акумулиране на агресивност, завист, недоверие… Това говори за едно цялостно закърняване на Мозъка на нацията ни. Ние забравяме, че срещу нас стоят същества, не по-различни от нас самие, но различни по своята индивидуалност,ценности и идеология. Обществото ни изглежда върви по един път на деградация на ценности, начин на общуване, морал… Следващите цитати, които съм подбрала са посветени на темата за лоботомията, на която се натъкнах съвсем случайно, и която… извика в мен вълна на смесени чувства и тъга. Дали патриотът има с какво да се гордее в днешно време? Или циникът - не се е изморил от ежедневните си злободневни коментари? Какви са Нашите човешки примери за подражание и такива, които биха ни карали да се гордеем с това, което сме? Кое е по-добре, да замълчиш, защото може би се чувстваш различен и да живееш с мисълта какво се случва около теб, или да се махнеш, да стиснеш силно очи и да забравиш принадлежността си в името на по-добрата кауза?…

Оставям на вас размислите, докато преминавате през следващите коментари. Не съм цитирала имена, поради различни съображения.Това нека е един свободен вятър…

 “-Господине, моля ви, не кашляйте върху палачинките!
- Я се факай ма.
- Моля?!?
- Е*и се!”
Реплики пред магазинче за палачинки на улица в Созопол, след като клиентка помоли един доста едър и „умно“ изглеждащ господин да не кашля и сумти върху приготвящите се за нея палачинки. В крайна сметка господинът взе за себе си наплютите палачинки, а онемялата дама изчака следващата порция.
“Вие мислите ли, че като ми кажете нещо ще мога да го запомня?”
Реплика на сервитьорка към клиент, желаещ да си поръча в култовото заведение „При Поли“ на къмпинг „Смокиня“.
“- Крадем ви от смокините, добър ден. Само една две, нали може? Искаме да ги пробваме, те нали си висят над улицата…
- След дисертацията, която защитихте – моля, крадете си. “
Разговор между запалена по смокините туристка в Созопол, която откъсна няколко плода, висящи над улицата, със собственика на плодното дръвче в созополски двор в Стария град.

 

Деси: Не обичам големи цици въобще! Искам най-малките цици на света да си направя, но се притеснявам, че хората ще спрат да ме харесват. Въпреки, че ако си направя малък бюст, няма да си загубя гласа, нали? - Десислава споделя отегчението и умората от големия бюст в разговор с Венета Райкова

“По-голямата част от интелигентните българи отдавна не живеят в България. Тук останаха (останахме) само пенсионери, цигани(помнители ли как ги върнаха преди няколко години с автобусите от скандинавските страни?), болни и себенеуверени пичове. България прилича на изгнила ябълка - някога може и да е била хубава, но сега…Ще става още по-зле - пенсионерите се увеличават, циганите се множят като животни, болните са си болни така или иначе и себенеуверените пичове винаги ще бъдят такива.”

Ники-Китаеца: Изчезвай бе помияр, изчезвай да не ти смажа главата, лайнар, ще те е*а в дришльото, ще те е*а!

Азис: Не говори с мен с тоя тон, ясно ли ти е – Люлински селянин!

Ники-Китаеца: Костинбродски плъх!
Диалог между Ники-Китаеца и съпругата му Василка-Азис

“Много интересно как все още успявате да се делите на софиянци и селяни - разликата изчезна още преди години, дами и господа от тъпия форум ! Педалската сган, натъпкана в София, е отвсякъде и е еднакво кретенясала и побъркана от стрес / с много малки изключения - особено от женски пол/”

“В Несебър на връщане от плажа ни спират 3 чужденки , не знам от къде беха, и ни питат: Do you speak English? И аз им викам Yes, i do. При коеот те ме питят: “To Ravda,to levo?” и аз не им отговорих, щото бях избухнал в смях :D”

 “Пред едно павилионче за палачинки в Несебър, един мъж се обърна към две девойки, чакащи за поръчката си :”ууууу я глей какви мацки има тука ….ццц!ko праите ,а?шаса видим ли после ,a?” и естествено те не бяха българки и не му отговориха въобще. Тогава той избесня, започна да ги псува:“кви сте вий ,бе?дошли тук за два дни и ми се праат..!Ку*ви такива!Ей… аз съм тука от 6 месеца и от 2 години ,беee!?”

 “Ох, смях се с глас. Мерси. С нетърпение чакам да си дойда в БГ.. 2 седмици още… да се сблъскам с това… кара ме да се чувствам толкова хубаво отвътре haha”

 “Спасителят към приличащ на германец мъж с фотоапарат, който според спасителя снимаше малки момиченца на плажа в Приморско:
- Warum, бе, майка ти и пидерас да иба!”

 ” “Булгар, булгар”, провикна се бай ганьо след като скочи в басейна.”

 “Аз към служителката на БДЖ, работеща на бюро “информация” на гара Варна: Добър вечер, може ли да ми кажете в колко часа и на кой коловоз пристига влакът от София?
Служителката: Има си табла, глейте там, ааааа! Цял живот с некадърници ше се занимавам!!!
Аз:Но.. тези табла не работят, последната изнесена информация е от преди 4 часа!?!
Служителката:и аз кво съм виновна?”

“Клиент: Извинете, може ли да ми дадете едни цигари?
Касиерка в магазин на Златни пясъци: Немоа, чоек, мноо ма мързи..”

 ”Аз пък от 7 години ни бях идвала в България и като най-после си дойдох, шофьора на автобуса Несебър – София, отказа да ми даде багажа на Плиска, защото не съм го била турила у правилния багажник и он нема да отвара и другио багажник зарад мен. И цялото ми семейство трябваше да слезе на Плиска, а аз се возих до централна гара, после си взех едно такси и пак се върнах на Плиска. И оттогава спрях да мрънкам, че искам да си ида в България и там да си живея. “