Firebyba`s world…

Онези, които се задържат по-дълго тук наричат Люксембург “селото с луксозно име”…и не са далеч от истината Тук говорят 3 официални езика : френски, немски и люксембургски. Люксембургският е странна смесица между немски с френски акцент или обратното. Люксембург например се произнася Лизбиш… А на монетите от 0.20, 0.50, 1 и 2 евро на гърба се чете това:

 

Градът е основан през 963 г. Има запазени до днес архитектурни паметници и сгради в романски, готически, ренесансов и бароков стил. Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз. През 1999 г. се присъединява към европейския паричен съюз.

Тук са струпани няколко еврокомисии, Апелативният съд на ЕС, Европейската сметна палата, генералният секретариат на европарламента, Европейската инвестиционна банка и т.н. Мине се не мине – и излязлата сякаш от приказка на братя Грим държавица от 2,6 хиляди квадратни километра, сгушена между Франция, Белгия и Германия, току събере някой пореден представителен еврофорум. Там го смятат за нормално – нали “бащата” на европейското обединение Робер Шуман е родом точно от Люксембург. Не случайно на него е кръстена една от централните улици в 80-хилядната столица – адашка на цялото 400-хилядно херцогство.
Уникална е историята на оцеляването на това кукленско по размери и красота кътче. Смята се, че още римляните са ползвали като свое стратегическо укрепление естествените стръмни склонове в долината на река Алзет, върху които през 963 г. граф Зигфрид, потомък на Крал Велики, построява своя Lucilinburhuc (малък замък). Оттам тръгва и името Люксембург.
Ето малко повече данни. Страната има площ 2 586 кв. км.  Територията представлява хълмиста равнина, която достига на север Ардените с най-висока точка 565 м.

Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. Средна температура 0-2 градуса С?, юли 17-18 градуса С?. Валежи – 700-750 мм. Реки – Мозел и Ур. Растителност – широколистни гори, главно в Ардените.

Население – гъстотата му е 161.5 жители на кв. км, естественият прираст е 1.5, а средната продължителност на живота за мъжете е 74 г., а за жените – 80 г.(!!!!!!!!)

Етнически състав – люксембургци – 71.2 %, португалци – 10.8 %, (веднъж за тях говорих, че са нещо като нашите мургавелковци в България… причината да са точно от Португалия, че че навремето като са правили Съюза ,са се чудили коя нация ще им навреди най-малко) ,италианци – 5.1, французи – 3.4 %, германци – 2.3 %, фламандци – 1,4 %, валонци – 1.3 %, холандци – 0.9 %, други – 3.6 %.

Конфесионален състав – християни – 97.8 % (от тях католици – 98.3 %, протестанти – 1.5 %, други – 0.2 %), мюсюлмани – 1.4 %, юдаисти – 0.3 %, други – 0.5 %. Градско население – 91 %.

Столица – Люксембург (90 хил. ж.). Други градове – Еш (24 хил. ж.), Дикирх

Люксембургските къщи (много от тях в запазен старинен стил) са двуетажни, със стопанска пристройка, с ниски огради (всъщност съвсем символични, често от цветни лехи или жив плет).Кои са най-видимите страни от организацията на живота? Достъпна среда за инвалиди, включително парко места, върху които – както и върху полицейските – никой не си и помисля да спре дори за миг; улиците, независимо дали са асфалтирани или павирани, имат по средата си улеи за отвеждане на дъждовната вода (затова не се образуват локви дори при пороен дъжд); из целия град са построени подземни и надземни паркинги; работят всички градски часовници, независимо дали сградите са нови или стари (люксембургци са ревностни католици в по-голямата си част; върху фасадите на сградите, понякога в специални ниши, са поставени разпятия или скулптурни изображения на светци, повечето случаи Дева Мария с Младенеца; такива има и в ъглите на някои от площадите и на други по-видни места из града); движат се множество градски автобуси (по спирките няма стълпотворения, а автобусите са по-пълни само в пиковите часове; когато на спирката няма чакащи пътници, шофьорите спират само ако им се сигнализира, че има за слизане); такситата са малко, защото тук всеки притежава автомобил. Прави впечатление, че най-често шофират жени. Обикновено шофьорът е сам в автомобила – нещо, което тук ни дразни поради задръстванията в големите градове. Автомобилите на люксембургци са съвсем нови или на не повече от пет години и от всякакви марки и модели. Много си падат по откритите автомобили, с удоволствие шофират, свалили гюруците. Тук е мястото да спомена, че поради климатичните особености на региона (сравнително хладно време според моите представи), люксембургци „се събличат“ при първия по-слънчев ден;Какво още се забелязва от пръв поглед? Не се срещат непрекъснато говорещи по мобилните си телефони люде – за разлика от България, където позирането с притежаване на джиесем и важниченето са все още на мода…хората се поздравяват или поне си кимат с глава, независимо дали се познават. Не се чува силна музика, няма крясъци, няма излишен шум.

В някои от обширните дворове пасат крави или коне, но не се долавя миризма на обор, нито пък се забелязват нечистотии. До нашата къща има няколко парцела, оградени с прости дървени огради. В единия има табела, която пояснява, че на това място ще бъдат построени шест еднофамилни къщи. В съседния парцел пасат два великолепни коня. Всяка вечер идва собственикът, за да ги прибере в просторния им обор. „Богаташът“ пристигаше с джип мерцедес и веднага се залавяше за работа, преоблечен като обикновен работник. В двора, който свети от чистота, се вижда всякаква селскостопанска техника, включително и трактор, както и специално ремарке за превозване на конете. В събота господинът пристигна с цялото си семейство, впрегна конете в луксозен файтон и отпътува на няколкочасова разходка. Като се върнаха, той лично изми краката на конете с маркуч. Не бих се учудила, ако водата е била топла…

Сега нещо интересно – видят ли пешеходец, велосипедист или моторист, шофьорите и на най-скъпите возила намаляват, изчакват, пазят другия. Никой не си и помисля да навлезе в лентата за автобуси или велосипедисти; и не защото глобата е солена, а защото са цивилизовани и не им е под достойнството да зачитат правилата и правата на другите. Няма клошари, няма просяци, няма мутри, няма бабаити, няма боклуци, няма боклук….

Към чуждите туристи в Люксембург са много любезни и всеотдайни, въпреки че  точно в Люксембург е разположено фамозното село Шенген, дало име на онова черно визово споразумение, което доскоро вгорчаваше живота и на българите. Твърди се, че Великото херцогство държи и световния рекорд по ресторанти на човек от населението. Любими местни специалитети са шаран или пъстърва на скара, пушен бут по арденски, печено прасенце, кървавица. Е, поне на трапезата можем да се чувстваме равни с люксембургците…
Харесва ми много цялата система. Вдишва се една осезаема еволюция, която я няма при нас.. и не знам дали изобщо ще я има някога….