Firebyba`s world…

Ей, духове, чудовища и таласъми…. Не знам за вас, обаче аз в събота сутринта още си поправях метлата от предната вечер… Много тикви, много нещо.Много болеше глава на другата сутрин, сигурно съм се шибнала някъде предната вечер, докато съм летяла пияна.

Как празнуват Хелоуин в Люксембург? Три дни преди празника вече се усеща присъствието на тиквите. Навсякъде. По дървета, по стълби, те почват да си декорират и градините, които са изложени към улицата с тикви. И… после въпросната вечер всеки е дегизиран с някакви черни наметала и шапки, дяволски тризъбци и много грим. По принцип тук Хелоуин също не е традиционен празник, но местните го празнуват с кеф, защото имат повод да се напият. И празнуват с много алкохол. Вечерта на Вси Светии не само срещнах св. Петър, ами и всички дяволи на едно място. Мястото на срещата е естествено ЪРБАН. И там персонала се беше закичил с някакви рогца, подаващи се от челото, много страшни лица, обаче бяха невъобразими сладури. Пихме бира, и бира…и бира… И после като ни омръзна в Ърбан,сменихме с Тръбата. Тука нормални имена няма. И като казвам Тръбата, значи сещайте се как формата на помещението отвътре има формата на тръба. Само че много широка тръба, и се тъпчат по стотици хора на едно място.. Там поне се бяха постарали с декорациите, та висяха някакви паяжини от тавана с някакви паяци, ние съответно изпосъборихме поне няколко от паяжините и си откраднахме паяците. След третия Йегермайстер вече ми беше все едно какво ще си помислят наоколо

Прибрахме се много късно, а след това… не ми се ставаше на следващия ден. С такива редови пияници като “бодигардовете ми” скоро най-много да се повредя, добре че ги срещам веднъж на седмица, че поне удържам фронта още.

Привет. На тазвечершната вълна подобно някой нахален журналист, ще ви излея порой от върпоси (неудобни, разбира се), на които дори няма да имате възможността да ми отговорите. Но затова ще можете да си четете на воля. Тазвечершния анализ съм го посветила на финансовите ни възможности и как най-бързо, лесно и ползотворно да се оттървем от ненужните си пари.

Имате пари за харчене? Много пари? Не ви интересува живо купуването на апартамент или кола? Вместо да се чудите дали да ги издухате по жени/мъже, аз предлагам да си инвестираме финансите в нещо, което ще устройва и двете страни в семейството. Никаква кола.  Ало, живеем в модерно общество, България е тясна за тесногръди намерения. В днешно време модерните хора си купуват….Яхти. Да! Практично, удобно, луксозно (на бас,че комшията ви няма да има такава)… И хем купони спретваш, приятели возиш, и под наем я даваш…. пари се вадят. Далаверата наистина си струва. Трябва да се бръкнете за символичната цена от САМО 200 000 евро минимална заводска цена, (уникална възможност, докато още не са вдигнали цените на дъвесината и пластмасите) и още около 3500 евро за поддръжка през зимните месеци и.. колко ви трябва.  Освен това можете да се окажете късметлия и да ви щракнат някъде на яхтата, та после да показвате и на внуците какво котенце сте учили да плува из Черно море, а и не само там…

Смеете ли се досега на идеята? Ами четете надолу изложенията,взети от нашумял наш ежедневник…

Само преди броени дни стана ясно, че родното море отесняло за луксозните лодки на богаташите ни. Плаващите дворци на глава от населението станали прекалено много за бедна държава като нашата. Това заяви във Варна съдията от Международния съд в Хага чл. кор. проф. Александър Янков. Според него Несебър вече изпревари по брой на яхти дори Хамбург.

Най-скъпата яхта в България - тази на несебърския бизнесмен Чавдар Александров, пък ще изкарва зимата на топло в дубайска марина. Добри условия за зимуване на лодки предлагат и пристанищата в Порто Черво. Поддръжката на лодките в зимните месеци варира от 3 до 5 хиляди евро, обясниха от консултантската агенция “Енерджи Комюникейшънс”.

Така правят хората. Чакам си и аз яхта за рождения ден, ок?

Абе тази вечер докато си прослушвах песничките, които толкова ме връщат към България и до болка познатите ми и обичани моменти с хора, които ме правят щастлива (Любо,Сестра ми,Мая,Станислав и още един специален Човек), и….. иииии! - попаднах на една гръцка песен, която беше много нашумяла в България под кавър на Азис и Малина - май се пееше за очи чьорньие (смяятай как се пише на руски с българска азбука!) и се замислих как всеки изперква като е навън и естествено първата музика, с която гледаме да се оборудваме е….ЧАЛГА!!!! И едва сега разбирам защо дори съвсем наред с главата си млади хора, с интелект и по-различна нагласа за света, които до определен момент са си верни на един стил музика и твърдо отхвърлят другият, просташки стил - чалгафонския, в следващия момент са готови да я прослушат. Разбира се, не говоря за бруталната чалга (тя май вече е история, на сегашния екран се прожектират сълзливи филми от сорта на “не ме забравяй”, “не те обичам”, “обичай ме”,”мразя те”, “върви си”, и още един куп такива заповедни), а за втория тип, които могат да те изкарат от равновесие с лигавите си послания. И да се върна на темата - искам да ви задам въпрос, странен и необичаен…

Защо бихте прослушали чалга????

Защо всички хора, които живеят извън България слушат чалга. Дори в Щатите знаете,там е просто патологично положението. В Лондон, Испания… всъщност това са местата, където са разположени най-големите български общности в света. И Унгария - също. Даже последно се запознах с един, който беше наполовина българин и наполовина унгарец, той прекрасно знаеше за Азис и още един куп Диви. Отговорът.

Така се чувстват близо до България. Традиционните евъргрийн хитове омръзват, а някакси и на ухото като че ли му писва да слуша чужда реч… И идва ред на нежните трели на члагицата. Оле, хип-хип-ура!!!

Та… до това прозрение стигнах днес.

Някой да ме подкрепи????

П.С. Много рядко се осмелявам да слушам такова. Още не…. Но вижте, за шоуто, огън на чалга бих завъртяла хахах!!!!!!!!!!!

Радост вкъщи! Е, не си мислете за онази кокошка Радост от “Огледала”, пак е радост, но е по-осезаема от другата Радост. Пак се очертава да запретна крачолите и да правя големи стъпки из западна Европа…. Днес разбрах, че  се готви ходене до  Страсбург (Франция) и Брюксел (Белгия) през янурари! Направооо нямам думи, много доволно същество съм, предвкусвам как ще се размажа от кеф… Наред с всичко сега на 13ти ноември заминавам с приятели за Амстердам, ще минем през Брюксел, ще направим почивка за 2 дни в Копенхаген и се прибираме…последна спирка Люксембург, където ще се направим диви и красиви последната вечер преди да ги изпратя да си ходят диванетата…. До Париж ми се ходи и до Лондон, но не знам за кога. Един друг приятел ме вика да ходя до Дрезден ама вече малко в повече ще ми дойде, но нищо не се знае, ако пак ми заври главата тук…може през февруари да се разходя още малко

ЩАСТЛИВА СЪМ ЕЙЙЙ!!!!! НЯма нищо по-убаво от това да си на път ОБИЧАМ!!!!!!!!!!!

Онези, които се задържат по-дълго тук наричат Люксембург “селото с луксозно име”…и не са далеч от истината Тук говорят 3 официални езика : френски, немски и люксембургски. Люксембургският е странна смесица между немски с френски акцент или обратното. Люксембург например се произнася Лизбиш… А на монетите от 0.20, 0.50, 1 и 2 евро на гърба се чете това:

Градът е основан през 963 г. Има запазени до днес архитектурни паметници и сгради в романски, готически, ренесансов и бароков стил. Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз. През 1999 г. се присъединява към европейския паричен съюз.

Тук са струпани няколко еврокомисии, Апелативният съд на ЕС, Европейската сметна палата, генералният секретариат на европарламента, Европейската инвестиционна банка и т.н. Мине се не мине - и излязлата сякаш от приказка на братя Грим държавица от 2,6 хиляди квадратни километра, сгушена между Франция, Белгия и Германия, току събере някой пореден представителен еврофорум. Там го смятат за нормално - нали “бащата” на европейското обединение Робер Шуман е родом точно от Люксембург. Не случайно на него е кръстена една от централните улици в 80-хилядната столица - адашка на цялото 400-хилядно херцогство.
Уникална е историята на оцеляването на това кукленско по размери и красота кътче. Смята се, че още римляните са ползвали като свое стратегическо укрепление естествените стръмни склонове в долината на река Алзет, върху които през 963 г. граф Зигфрид, потомък на Крал Велики, построява своя Lucilinburhuc (малък замък). Оттам тръгва и името Люксембург.
Ето малко повече данни. Страната има площ 2 586 кв. км.  Територията представлява хълмиста равнина, която достига на север Ардените с най-висока точка 565 м.

Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. Средна температура 0-2 градуса С?, юли 17-18 градуса С?. Валежи – 700-750 мм. Реки – Мозел и Ур. Растителност – широколистни гори, главно в Ардените.

Население – гъстотата му е 161.5 жители на кв. км, естественият прираст е 1.5, а средната продължителност на живота за мъжете е 74 г., а за жените – 80 г.(!!!!!!!!)

Етнически състав – люксембургци – 71.2 %, португалци – 10.8 %, (веднъж за тях говорих, че са нещо като нашите мургавелковци в България… причината да са точно от Португалия, че че навремето като са правили Съюза ,са се чудили коя нация ще им навреди най-малко) ,италианци – 5.1, французи – 3.4 %, германци – 2.3 %, фламандци – 1,4 %, валонци – 1.3 %, холандци – 0.9 %, други – 3.6 %.

Конфесионален състав – християни – 97.8 % (от тях католици – 98.3 %, протестанти – 1.5 %, други – 0.2 %), мюсюлмани – 1.4 %, юдаисти – 0.3 %, други – 0.5 %. Градско население – 91 %.

Столица – Люксембург (90 хил. ж.). Други градове – Еш (24 хил. ж.), Дикирх

Люксембургските къщи (много от тях в запазен старинен стил) са двуетажни, със стопанска пристройка, с ниски огради (всъщност съвсем символични, често от цветни лехи или жив плет).Кои са най-видимите страни от организацията на живота? Достъпна среда за инвалиди, включително парко места, върху които – както и върху полицейските – никой не си и помисля да спре дори за миг; улиците, независимо дали са асфалтирани или павирани, имат по средата си улеи за отвеждане на дъждовната вода (затова не се образуват локви дори при пороен дъжд); из целия град са построени подземни и надземни паркинги; работят всички градски часовници, независимо дали сградите са нови или стари (люксембургци са ревностни католици в по-голямата си част; върху фасадите на сградите, понякога в специални ниши, са поставени разпятия или скулптурни изображения на светци, повечето случаи Дева Мария с Младенеца; такива има и в ъглите на някои от площадите и на други по-видни места из града); движат се множество градски автобуси (по спирките няма стълпотворения, а автобусите са по-пълни само в пиковите часове; когато на спирката няма чакащи пътници, шофьорите спират само ако им се сигнализира, че има за слизане); такситата са малко, защото тук всеки притежава автомобил. Прави впечатление, че най-често шофират жени. Обикновено шофьорът е сам в автомобила – нещо, което тук ни дразни поради задръстванията в големите градове. Автомобилите на люксембургци са съвсем нови или на не повече от пет години и от всякакви марки и модели. Много си падат по откритите автомобили, с удоволствие шофират, свалили гюруците. Тук е мястото да спомена, че поради климатичните особености на региона (сравнително хладно време според моите представи), люксембургци „се събличат“ при първия по-слънчев ден;Какво още се забелязва от пръв поглед? Не се срещат непрекъснато говорещи по мобилните си телефони люде – за разлика от България, където позирането с притежаване на джиесем и важниченето са все още на мода…хората се поздравяват или поне си кимат с глава, независимо дали се познават. Не се чува силна музика, няма крясъци, няма излишен шум.

В някои от обширните дворове пасат крави или коне, но не се долавя миризма на обор, нито пък се забелязват нечистотии. До нашата къща има няколко парцела, оградени с прости дървени огради. В единия има табела, която пояснява, че на това място ще бъдат построени шест еднофамилни къщи. В съседния парцел пасат два великолепни коня. Всяка вечер идва собственикът, за да ги прибере в просторния им обор. „Богаташът“ пристигаше с джип мерцедес и веднага се залавяше за работа, преоблечен като обикновен работник. В двора, който свети от чистота, се вижда всякаква селскостопанска техника, включително и трактор, както и специално ремарке за превозване на конете. В събота господинът пристигна с цялото си семейство, впрегна конете в луксозен файтон и отпътува на няколкочасова разходка. Като се върнаха, той лично изми краката на конете с маркуч. Не бих се учудила, ако водата е била топла…

Сега нещо интересно - видят ли пешеходец, велосипедист или моторист, шофьорите и на най-скъпите возила намаляват, изчакват, пазят другия. Никой не си и помисля да навлезе в лентата за автобуси или велосипедисти; и не защото глобата е солена, а защото са цивилизовани и не им е под достойнството да зачитат правилата и правата на другите. Няма клошари, няма просяци, няма мутри, няма бабаити, няма боклуци, няма боклук….

Към чуждите туристи в Люксембург са много любезни и всеотдайни, въпреки че  точно в Люксембург е разположено фамозното село Шенген, дало име на онова черно визово споразумение, което доскоро вгорчаваше живота и на българите. Твърди се, че Великото херцогство държи и световния рекорд по ресторанти на човек от населението. Любими местни специалитети са шаран или пъстърва на скара, пушен бут по арденски, печено прасенце, кървавица. Е, поне на трапезата можем да се чувстваме равни с люксембургците…
Харесва ми много цялата система. Вдишва се една осезаема еволюция, която я няма при нас.. и не знам дали изобщо ще я има някога….

Ще бъда лаконична тази вечер и ще призная, че пиша с твърде смесени чувства по настоящата тема. Октровено казано, съмнявам се много от вас да познават значението на думата ЛОБОТОМИЯ но повярвайте ми, това е много интересен за наблюдение феномен в България, и съм сигурна, че докрая на статията ще сте се убедили колко ефективно се развива това в нашето обкръжение и до какви патологични последици може да доведе голям кръг от life consumers.

Нека не ви мъча повече, а да започнем дружно тази интервенция.  Оппс, извинете, ме имах предвид да видим заедно научното обяснение за термина лоботомия:

ЛОБОТОМИЯ - Хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. Тази техника се използва често до шестдесетте години при лечението на психични разстройства (психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н.). Практически тя не лекува нищо, а премахва мъчителната страна на ня кои симптоми.

Нещата, с които се сблъсках като примери за такава лоботомия, извадени директно от контекста на нормалното ни българско ежедневие, ме накараха да потръпна. Мисля, че на всички ни е известно колко трудно е оцеляването в България и колко нещата стават все повече извън контрол за обикновения човек, който се бори за насъщния си хляб в условията на ошашканата ни икономика, още повече когато и не е запознат с правата си. В случая става въпрос за едно огромно и постоянно натрупване на негативизъм и непълноценно общуване между хората, което естествено води до абсолютни междуличностни катаклизми, асоциално поведение, акумулиране на агресивност, завист, недоверие… Това говори за едно цялостно закърняване на Мозъка на нацията ни. Ние забравяме, че срещу нас стоят същества, не по-различни от нас самие, но различни по своята индивидуалност,ценности и идеология. Обществото ни изглежда върви по един път на деградация на ценности, начин на общуване, морал… Следващите цитати, които съм подбрала са посветени на темата за лоботомията, на която се натъкнах съвсем случайно, и която… извика в мен вълна на смесени чувства и тъга. Дали патриотът има с какво да се гордее в днешно време? Или циникът - не се е изморил от ежедневните си злободневни коментари? Какви са Нашите човешки примери за подражание и такива, които биха ни карали да се гордеем с това, което сме? Кое е по-добре, да замълчиш, защото може би се чувстваш различен и да живееш с мисълта какво се случва около теб, или да се махнеш, да стиснеш силно очи и да забравиш принадлежността си в името на по-добрата кауза?…

Оставям на вас размислите, докато преминавате през следващите коментари. Не съм цитирала имена, поради различни съображения.Това нека е един свободен вятър…

 “-Господине, моля ви, не кашляйте върху палачинките!
- Я се факай ма.
- Моля?!?
- Е*и се!”
Реплики пред магазинче за палачинки на улица в Созопол, след като клиентка помоли един доста едър и „умно“ изглеждащ господин да не кашля и сумти върху приготвящите се за нея палачинки. В крайна сметка господинът взе за себе си наплютите палачинки, а онемялата дама изчака следващата порция.
“Вие мислите ли, че като ми кажете нещо ще мога да го запомня?”
Реплика на сервитьорка към клиент, желаещ да си поръча в култовото заведение „При Поли“ на къмпинг „Смокиня“.
“- Крадем ви от смокините, добър ден. Само една две, нали може? Искаме да ги пробваме, те нали си висят над улицата…
- След дисертацията, която защитихте – моля, крадете си. “
Разговор между запалена по смокините туристка в Созопол, която откъсна няколко плода, висящи над улицата, със собственика на плодното дръвче в созополски двор в Стария град.

Деси: Не обичам големи цици въобще! Искам най-малките цици на света да си направя, но се притеснявам, че хората ще спрат да ме харесват. Въпреки, че ако си направя малък бюст, няма да си загубя гласа, нали? - Десислава споделя отегчението и умората от големия бюст в разговор с Венета Райкова

“По-голямата част от интелигентните българи отдавна не живеят в България. Тук останаха (останахме) само пенсионери, цигани(помнители ли как ги върнаха преди няколко години с автобусите от скандинавските страни?), болни и себенеуверени пичове. България прилича на изгнила ябълка - някога може и да е била хубава, но сега…Ще става още по-зле - пенсионерите се увеличават, циганите се множят като животни, болните са си болни така или иначе и себенеуверените пичове винаги ще бъдят такива.”

Ники-Китаеца: Изчезвай бе помияр, изчезвай да не ти смажа главата, лайнар, ще те е*а в дришльото, ще те е*а!

Азис: Не говори с мен с тоя тон, ясно ли ти е – Люлински селянин!

Ники-Китаеца: Костинбродски плъх!
Диалог между Ники-Китаеца и съпругата му Василка-Азис

“Много интересно как все още успявате да се делите на софиянци и селяни - разликата изчезна още преди години, дами и господа от тъпия форум ! Педалската сган, натъпкана в София, е отвсякъде и е еднакво кретенясала и побъркана от стрес / с много малки изключения - особено от женски пол/”

“В Несебър на връщане от плажа ни спират 3 чужденки , не знам от къде беха, и ни питат: Do you speak English? И аз им викам Yes, i do. При коеот те ме питят: “To Ravda,to levo?” и аз не им отговорих, щото бях избухнал в смях :D”

 “Пред едно павилионче за палачинки в Несебър, един мъж се обърна към две девойки, чакащи за поръчката си :”ууууу я глей какви мацки има тука ….ццц!ko праите ,а?шаса видим ли после ,a?” и естествено те не бяха българки и не му отговориха въобще. Тогава той избесня, започна да ги псува:“кви сте вий ,бе?дошли тук за два дни и ми се праат..!Ку*ви такива!Ей… аз съм тука от 6 месеца и от 2 години ,беee!?”

 “Ох, смях се с глас. Мерси. С нетърпение чакам да си дойда в БГ.. 2 седмици още… да се сблъскам с това… кара ме да се чувствам толкова хубаво отвътре haha”

 “Спасителят към приличащ на германец мъж с фотоапарат, който според спасителя снимаше малки момиченца на плажа в Приморско:
- Warum, бе, майка ти и пидерас да иба!”

 ” “Булгар, булгар”, провикна се бай ганьо след като скочи в басейна.”

 “Аз към служителката на БДЖ, работеща на бюро “информация” на гара Варна: Добър вечер, може ли да ми кажете в колко часа и на кой коловоз пристига влакът от София?
Служителката: Има си табла, глейте там, ааааа! Цял живот с некадърници ше се занимавам!!!
Аз:Но.. тези табла не работят, последната изнесена информация е от преди 4 часа!?!
Служителката:и аз кво съм виновна?”

“Клиент: Извинете, може ли да ми дадете едни цигари?
Касиерка в магазин на Златни пясъци: Немоа, чоек, мноо ма мързи..”

 ”Аз пък от 7 години ни бях идвала в България и като най-после си дойдох, шофьора на автобуса Несебър – София, отказа да ми даде багажа на Плиска, защото не съм го била турила у правилния багажник и он нема да отвара и другио багажник зарад мен. И цялото ми семейство трябваше да слезе на Плиска, а аз се возих до централна гара, после си взех едно такси и пак се върнах на Плиска. И оттогава спрях да мрънкам, че искам да си ида в България и там да си живея. “

Замислял ли се е някой как с всеки изминал ден научаваме по нещо ново за това, което е било, което е, и което ще бъде… Например не е възможно за един цял човешки живот да се обгърне цялата информация, която съществува за заобикалящия ни свят, да не говорим ако и съществуват определени влечения в дадена област…тогава хвърляме целия си живот върху въпросното влечение и оставаме някакси зле информирани за всякаква друга информация. Аз нямам за цел да ви натоварвам допълнително, искам да споделя няколко любопитни и забавни факти от историята до наше време днес…

Може би сте срещали някъде, че…..

1. Побърканият римски император Калигула един път решил да обяви война на… бога на моретата - Посейдон. Заповядал на войниците си да забиват копиятата си във водата…

2. Римският император Нерон се оженил за мъж - един свой роб на име Скорус.

3. Наполеон страдал от ailurophobia - страх от котки.

4. Добре известния като художник, скулптор, архитект и инженер - Леонардо да Винчи пръв свързал броя на  кръговете на дънера на дървото с неговата възраст. Освен това забелязал, че разстоянието между кръговете показва колко дъждовна е била годината.

5. Винсент Ван Гог  продал приживе само едно свое произведение - картината Red Vineyard at Arles

6. Когато знаменитият немски физик Алберт Айнщайн умрял, неговите последни думи си отишли с него. Медицинската сестра, която била до него в предсмътния му час не знаела немски език.

7. Александър Бел - изобретателят на телефона никога не се обадил на своята жена и на майка си - те били глухи.

8. Свети Патрик, покровителят на Ирландия - не е ирландец.

9.  Композиторът Р. Вагнер през живота си е бил “съпровождан” от числото “13″. Той се е родил през 1813 г. Сумата от цифрите на тази година е равна на 13. Вагнер е написал 13 опери. На 13 септември 1837 година е станал диригент на операта в Рига. 13 години Вагнер е бил в изгнание. На 13 септември 1882 г. се отправил за Венеция, където починал на 13 февруари 1883 г

10. През 17в. в термометрите вместо живак използвали бренди.

12. През 1758г. Джакомо Казанова предложил на френския министър начин, чрез който да се набавят пари за новата военна академия. Така се родила лотарията…

12. Ги дю Мопасан, Александър Дюма, Шарл Гуно и много други деятели на културата подписали знаменития протест срещу… “загрозяването на Париж с Айфеловата кула”.

14. Най-дългия от зарегистрираните полети на кокошка е 13 секунди.

15. Кравите дават повече мляко ако слушат музика.

16. Носът расте в течение на целия живот на човека.

17. Един човешки косъм може да издържи тежест от 3 килограма.

:)))))))

Сигурно повечето от вас подобно на мен обожават кафето…. Аз пия кафе и дори в 7 вечерта и не ми пречи. Обожавам го. И днес съм замислила coffee shopping не заради друго, а намерих нещо, което предполагам и вие бихте искали да опитате….

Рецепти за кафе-различен вкус, по различен начин можете да си го приготвите и според вашия вкус… И няколко симчици нагледно!

Турско кафе - Чаша кафе се приготвя с една чаена лъжичка ситно смляно кафе, една чаена лъжичка захар и една кафена чашка студена вода.
Кафето и захарта се слагат в джезве и се разбъркват. Заливат се със студена вода, отново се разбъркват и се загряват до кипване. Капват се няколко капки студена вода и отново се кипва. Сервира се в джезвето на табличка, заедно с чаша студена вода. При наливане в чашката първо се отсипва каймакът и после се налива останалото кафе.

Виенско кафе - Приготвя се силно черно кафе и след като се налее в чашите се поставя лъжица подсладена, разбита сметана. Поръсва се с шоколадови пръчици.

Еспресо ”Александър”  Продукти: 1 чаша студена вода, 1 с.л.мляно кафе, 1/2 пръчка канела, 4 ч.л.Cr?me de Cacao, 2 ч.л.бренди, 2 с.л.охладена сметана за украса, настърган шоколад.
Направете еспресото с водата и кафето. Натрошете пръчката канела и изсипете парченцата в кафето. Оставете малко да се охлади. Добавете и брендито и разбъркайте внимателно. Налейте кафето в малки чашки. Разбийте сметаната и украсете всяка чашка. Украсете е малко шоколадови стърготини. Рецептата е за две чаши.

Арабско кафе Продукти: 1/2 литър вода, 3 с.л. кафе, 3 с.л.захар, 1/4 ч.л.канела, 1/4 ч.л.кардамон, 1 ч.л.ванилия. Смесете всички съставки в дълбок съд на котлона и загрейте, докато започне да излиза пяна отгоре. Не използвайте филтър. Разбъркайте добре, преди да сервирате.

Ирландско кафе 2 Продукти: 1 затоплена чаша за вино, 250 – 300 мл. варено кафе, 75 гр. Bailey’s, 1/4 чаша гъста сметана за украса, мляна канела (по желание). Изсипете горещото кафе в затоплената чаша. Добавете Bailey’s и разбъркайте добре. Украсете с много сметана. Поръсете с канелата.

Кафе с ром и масло Продукти: 1/3 чаша мляно кафе, 1/4 чл.прясно мляно индийско орехче, 1 1/4 с.л.ром, 1/8 с.л.разтопено масло.
Поставете кафето и индийското орехче в блендер или кухненски робот. В чаша смесете останалите съставки. Докато разбивате с миксера, добавете рома и маслото. Спрете да бъркате и оберете съда с шпатула. Охладете в хладилника.

Харесва ви, нали???? Мислите си сега, че е много трудно да си нашарите така чашката? Погледнете следващите уроци по рисуване с кафе и ще говорим пак ! Не, по-скоро - ще пием пак !

КАК ДА СИ НАПРАВИМ ТОВА!!!

Ето това е цялата мистерия :):)

Дано ви е вкусно кафето утре сутрин

Снощи излизах. Излизанията в този град се случват само петък и събота, през седмицата хората са изморени от работа или пият по къщите си… Аз не пия така. Или поне не пия в стаята си.

Имам усещането, че тук просто трябва трябва да ми е много емоционално… На отиване към URBAN, момчетата трябваше да ме вземат от автобусната спирка до нас (много е готино на слизане, ако бързаш, можеш съвсем естествено да минеш в галоп надолу по склона без да се усетиш). И този път колата беше различна… Шегувах се, че всеки път идва с различна кола, а той през смях изтърси, че ги краде Истината беше, че единият път беше с колата на майка си, а втория път-с колата на баща си. ТУка са така… имат по 2 коли най-малко, хубави модели, обикновено нови. И синчето или дъщеричката обикновено се оборудват със самостоятелен живот в отделен апартамент и кола. Учат се да живеят сами, и не висят цял живот в апартамента на мама и татко. 

Та снощи излизаме от колата в подземния паркинг (в Бг най-дълбокия подземен е 2 нива сигурно), тук беше 8, цял блок под земята… и виждаме един ,оприличихме го на ГЕЙ, уж нормално изглеждащ в гръб , но се озадачихме от изписаните вежди..Та…по-късно го видяхме в бара, където бяхме, и .. той се оказа парти фотограф. снимката е тук. Вижте ги моите все още трезвени бодигардове, въпреки че не изглеждат трезвени.Особено първият вдясно срещу мен..хаха това е нормалното им състояние. Повечето млади хора тук се почват от рано… :)):):)

Днес денят ми е вкусен! И изпълнен с най-различни картини на всевъзможни манджички, сладолед, хрупкави сладости и соленички щуротии… Днес се освиних много. Отидох и си взех страхотни дъвчащи бонбони в обедната почивка, намерих невероятни чаени бисквитки, и.. от любимия си чай… дори напипах последния буркан МОКАМБО (какао и 20% нескафе) на Нестле, аз умирам за такива нещица… особено за кафенцето… и .. няма по-щастлива от мен на света…миксира се с прясно мляко и се прави невеорятно изкусително за пиене. Аз си харесах най-голямата чаша в къщата, събира около 750мл, много ми харесва да я пълня догоре… И особено с ароматен чай, или от тази какаово-кафеена амброзия.. Ако тези сладости се считаха за прегрешения, аз отдавна да съм запратена на топличко :):) О, аз се забравих в магазина!!! Ами да си продължа с разказа мисля сега….

Наред с всичко останало, след работа точно в магазина и пред магазина след това ми се случи нещо много весело, и странно едновременно! Всъщност това почна още от сутринта, когато си изпуснах автобуса за работа с 15 сек…

Закъснях с 15 мин за работа, никой не разбра, след това цял ден се прозявах, защото все пак кафето отново беше слабо… Обаче като си тръгвах в магазина, който е в подземния паркинг на  сградата, в която работя, и по принцип всички служители там пазаруват на някакви преферентни цени, та… там ми се случи случката. МИнавам покрай витрината с бисквитите и продължавам нататък, когато чувам някой на английски език да ме пита: Извинявайте, вие българка ли сте?

Обърнах се онемяла от изумление, защото по нищо не можеше да си проличи каква съм, коя съм и т.н. Бадж-а ми беше в сакото, и аз наистина , смаяна до безумие, не знаех как да реагирам. Пред мен стоеше съвършено непознат човек, служител очевидно в някоя от институциите, и на въпроса ми как е познал, единственият му отговор беше с дружелюбна усмивка на лицето: Ами… чертите ви са български.  Аз влезнах в още по-голям филм, и просто от мен със зор се откъсна въпроса от къде и по какъв случай е така запознат с българските характерни физически черти, докато в мозъка ми се блъскаше въпроса Този реално какво иска??

Човекът всъщност беше евреин и въодушевено ми сподели как България и Израел са близки, колко велико дело била направила България за спасяването на над 2 милиона евреи, преследвани от нацистите през Втората световна война, как той много често е идвал в България, че в Израел имало много българи, и той е свикнал да вижда много хора и се е научил да разпознава чертите на различните нации. Една дума. ИЗУМИТЕЛНО.

Пожелахме си приятен уикенд, може да пием кафе или чай някога ако се засечем пак, повечето хора идват на обяд именно в нашата сграда, така че.. не знам! Но не мисля, че е било случайно.. няма случайни неща, както казват хората. Лошо е, че не помня имена, той ми се представи. Но помня физиономии, така че съм сигурна,че ще го разпозная…

Другият смешен момент беше на излизане от магазина, видях групичка млади мъже в костюми се събрали около нещо и се смеят, гледайки надолу към земята. Наближих, те ме видяха, проследих погледите им и видях, че се хилят на един изпуснат и НЕразпечатан дамски черен чорапогащник. Някоя жена си го е изпуснала, вероятно. Но те ми се ухилиха като се разминахме и аз неможах да се сдържа да остана сериозна. Поздравиха ме с БОНДЖОРНО и весели пламъци в очите. Аха! Италианци значи…. Ясно защо им е толкова весело :):):):)

И днес защото е весел и нестандартен ден съм подготвила няколко закачливи и малко познати факти за неща, с които се сблъскваме почти всеки ден!

Знаете ли, че…..

Пълното име на патока Доналд е: Доналд Фаундлерой Дък;

Жирафът може да чисти ушите си със собсвения си език;

Милиони от дърветата са засадени от катерички, забравили къде са скрили жъладите си;

Никой не е способен да оближе собственият си лакът, невъзможно е да се достигне с език;

Мравките се протягат всяка сутрин, щом се събудят;

Квакането на патиците не произвежда ехо… и никой не знае защо;

Невъзможно е да кихнеш с отворени очи;

J е единствената латинска буква, която липсва в периодичната таблица;

С лед може да се запали огън.

Няма лист хартия, който да може да бъде прегънат през средата повече от 7 пъти независимо от големината или дебелината си.

Всеки месец на планетата по 2500 новородени бебета биват изпускани на земята.

Жените мигат почти два пъти по-често от мъжете.

Само мъжките светулки могат да летят.

Поне 75 % (ако не и 100 ) от хората, прочели това, се опитаха да си оближат лакътя.

Аз няма да се опитвам да го правя. В замяна на това ще пожелая засега лека нощ! Ще се видим пак!