Sold

Мрак…. Студът сковава всичко… Стените бяха ледено студени, а стаята така малка. Сякаш беше вертикално поставен ковчег  от стомана. Той не спираше да блъска по стените и да вика. След три часа, вече нямаше глас, след още няколко ръцете му вече бяха потрошени. Времето летеше, сякаш спиряло там, а всъщност препуска в безкраен бяг. Внезапно от едно ъгълче на “ковчега” се спусна малък лъч светлина. Тя беше толкова ярка, че очите му не можеха да я понесат. Бе седял толкова дълго време в тази малка стаичка, ако нещо без врати, без прозорци или дори място за още някой, може да се нарече стая, че бе забравил какво е светлина. Той- човекът в желязния ковчег, се свлече на земята.” Всичко бе мрак…. Молех се за светлина, сега тя е тук, а аз не мога да я видя. Гледам ръцете си, осветени от тази малка светлинка. Каква ирония, като светлината в края на тунела ……. Гледам ги защото те са всичко, което имам. Там виждам спомените си….( Дори не помня какво е това да “виждаш”) Спомени за семейство, приятели, врагове или просто познати и непознати, случайни минувачи…(ах….. колко красиви спомени са това…….) КЪДЕ СА ТЕ СЕГА?!?! Сам съм, безкрайно сам” Сълза след сълза се стичаха по бузите му. Болеше от този разговор, който водеше сам със себе си. “Сега съм сам, само аз и моите мисли. (боли……. боли….)ЛУДОСТ!!!! Това е лудост… няма никой от години, сам ровя греховете, сам отварям раните си……. САМ СЕ ПОДЛУДЯВАМ, УНИЖАВАМ, ЗАТВАРЯМ….. Сам Аз съм си демонът , сам руша мечтите си, сам убивам приятелите си, сам разкъсвам тялото си… Само аз и тези студени стени, никой друг не стой пред. Може би и Ковчега сам съм си направил… Погребвайки се в нишата на безкрайната мисъл. Толкова години на ред се чудя кой стори това, защо, как може да има такива зли хора… що за присъда…….. Аз съм чудовището…………………….

Често се питам дали, ако бях някъде другаде, в друго пространство ще съм по- щастлива… Никой не знае със сигурност. Никой не знае със сигурност дали въобще има паралелни светове. Те са пречувпане на вероятностите, представят света  и теб в него, ако си взел различен избор от сегашния. Следователно те за безкрайно много …. Газейки из старите си спомени ме навява лека носталгия към това какво е било и осъзнавам, че всеки спомен е стойнoстен сам по себе си, заради частичката истина, която съдържа. И може би аз в паралелния свят въобще няма да съм аз, защото ти си твоите решения. Ако те се променят и ти ще си променен. Може би аз извадена от този свят, така каквато съм си, няма да съм щастлива ако ме поставят в другия свят. Там ще се изисква да бъда другото си аз и може би няма да ме приемат в тази форма. Или дори да ме приемат аз няма да съм щастлива. Преди време един приятел – познат ми чете негов разказ, отнасящ се точно към тази тема. Той гласеше следното : в битката между доброто и злото, които са една и съща монета просто от различна страна стой посредата един човек и след временното поражение на злото, добророто му предлага да го пренесе в перфектния свят. Там където всичко е идеално и няма зло … Тогава човекът отказва…. няма добро без зло….

Извод: Там където си си стигнал сам… уважавай мястото си то си е само твое и само ти си го изградил … Човек сам гради себе си и принципите си. Затова избирайте ги добре за да не се налага да ги прекрачвате. Престъплението от прекрачен принцип е само измама към самия себе си.