Sold

Този пост няма да има подобен просто нахвърляни фрази без особена връзка. И така:

Виждаш ли това, което виждам аз ? Болка без граница, страдание без причина, красота без истина….

Всичко, което знам, е написано с думи. Всичко, което чувствам, е прочетено в книгите.

Мъгла………….. безкрайа пустощ, фалшиви чувства убиват вечния застой. Радост родена с измамно видение. Разкъсвам се на две… порок или не…. в крайна сметка всеки ще умре, защо да не видиш повече от колко другите.

И тъгата ражда вдъхновение, и радостта ражда вдъхновение …. Но насладата е сякаш по-истинска само след страдание

А когато видиш края, като че сипваш сол в собствената си рана. Продължаваш да го гледаш, този край, твоят край, и сякаш свикваш и пак чувстваш страх. Нека бъде така… не искаш да се бориш, няма смисъл.. може само да го направиш достоен…. Кое е достойно ?

Удар след удар сама се пребивам, душевно кървене, ах сладка болка …………..