Sold

operaix:

Погледната отгоре, планинската верига (с всички свои възвишения и разширения) приличаше на спирала, а гледана още по-отгоре – направо на водовъртеж, но всичко това бе известно само и единствено на способните да летят. Понякога, много рядко, някоя мишка също разбираше за това, но не доживяваше да каже на никого, защото грабливата птица, отмъкнала я от повърхността, съвсем скоро я разкъсваше.

Един ден, обаче, в небето над Минтс премина странна птица, ако изобщо бе птица, защото нямаше крила. Огромна и обла, тя прелетя бавно небосвода и се отправи на север. За добро или за лошо, кметът на селцето беше с развито чувство за хумор, понякога стигащо до грубост и сложи награда от сто златни монети за онзи, който успее да улови невижданото до тогава създание. Ефектът на това съобщение се състоеше в събирането на десетината местни идиоти (в това число и Дъг), които бяха настървени да заловят злокобната твар и с тази си силна емоция предизвикваха смеха на цял Минтс, най-вече на г-н Уд Уайтлог, гореспоменатия кмет.

- Който пръв ми донесе трупа на това ужасно и кръвожадно създание ще получи сто, повтарям, сто златни монети!

Дъг не беше ходил много на лов, но в жилите му течеше кръвта на истински горски трапер. Вярно, най-големият му трофей бе хванат с обикновен капан за мишки и както можете да се досетите – беше мишка, но това хич не убиваше порива на дърваря за приключение, слава и най-вече парите, с които щеше да отвори сергията си за отоплителен материал в центъра на слънчевия Минтс.

OperaIx + Sold:

Не знам дали всички светове са създадени от богове, но обзалагам се, че жителите на Кламтдам също не знаят - защото това малко селце в полите на Ветровитите планини бе със сигурност забравено от всякакъв вид висши сили. За това свидетелставе фактът, че селцето не се бе променило особено в последното столетие, едвам бе чуло за нашествието на блатните същества преди 60 години и бе изпратило едно единствено момче в последвалата война. Момчето вече трябваше да е дядо, ако още бе живо – така и не се завърна в родния си Кламтдам.

Животът в Кламтдам си течеше както обикновено- оживлението по уличките започваше от ранна сутрин ( пет свити от студът старчета изкарваха козите си на паша ) и приключваше късно вечер ( същите пет старчета се прибираха с доволно зачервени носове от виното, което бяха взели за изпът ). В селцето беше почти през цялото време снежно, а двата месеца по-силно слънце даряваха благата, от които жителите можеха да сварят вино, ракия и всякакви други алкохолни отвари. Затова и бизнесът с плажни хавлии западаше скорострелно, но Бернард не се отказваше. Всяка вечер тачеше нови и нови хавлии. На него му беше дошла гениалната идея да изобразява кози, овце, коне дори и крави на хавлиите. Това сто процента щеше да изтреля бизнесът му на върха.

Същевременно в горите на южния край на Ветровитите планини се намираше малко селце покрай, което минаваше само една пътечка ( Тя беше толкова обрасла, че самите жители едвам я забелязваха и то само защото знаеха, че е там). Там живееше Дъг . Той носеше с гордост длъжността – дървар на Ментс.

Дъг дълго обмисляше своя голям пробив на пазара. Представяше си как някой ден ще отвори сергия в центъра на Ментс. Всички щяха да се редят на опашка зада си купят от неговите дърва. Беше си измислил дори рекламна фраза : „ Дърва за огрев, насам народе, най – прекрасните дърва за огрев!” Дъг не отдаваше голямо значение на факта, че в село Ментс има само един сезон – Лято.

Тези резки промени в климата се дължаха на странното разположение на Ветровитите планини. Самото име „Ветровитите планини” го оправдаваха много добре непреставащите въздушни течения, който формираха тъй странния климат.