Утре винаги ще е утре.. защо живеем за утрешния ден, подяволите? Нали уж всичко е тук и сега .. аз ли греша или сякаш от както се родим и вече има предначартан път за нас. Не, не като съдба или някакви такива глупости.. Все пак живеем в общество и това общество поставя определени условия, за да може да си в него… Не че те не ме устройват .. просто ми писна да живея за утре .. “Утре”, което може и да не дойде. Всичко е такова все утре, утре, утре. А кога ще е днес ?! Отговорът е елементарен  СЕГА E ДНЕС!! Не казвам, че искам да бъда безотговорна и само да си правя кефа … започвам да се губя в този “утрешен ден” всичко се прави за него и аз все го чакам и чакам да дойде и той не идвам… Груба тенекия му се вика на това… Вината може би си е само моя .. защото след като ми е писнало от това мога да се пробвам да го променя. КАК?? Нямам отговор честно казано.. Сигурно за всеки е индивидуално, но все пак има една грандиозна засечка в плана Дори и да знам какво и как да  направя пак трябва да е съобразено с това обществено мислене .. което е изцяло насочено към Утрешния ден….

Виждаш ли това, което виждам аз ? Болка без граница, страдание без причина, красота без истина….

Всичко, което знам, е написано с думи. Всичко, което чувствам, е прочетено в книгите.

Мъгла………….. безкрайа пустощ, фалшиви чувства убиват вечния застой. Радост родена с измамно видение. Разкъсвам се на две… порок или не…. в крайна сметка всеки ще умре, защо да не видиш повече от колко другите.

И тъгата ражда вдъхновение, и радостта ражда вдъхновение …. Но насладата е сякаш по-истинска само след страдание

А когато видиш края, като че сипваш сол в собствената си рана. Продължаваш да го гледаш, този край, твоят край, и сякаш свикваш и пак чувстваш страх. Нека бъде така… не искаш да се бориш, няма смисъл.. може само да го направиш достоен…. Кое е достойно ?

Удар след удар сама се пребивам, душевно кървене, ах сладка болка …………..

Извод: Там където си си стигнал сам… уважавай мястото си то си е само твое и само ти си го изградил … Човек сам гради себе си и принципите си. Затова избирайте ги добре за да не се налага да ги прекрачвате. Престъплението от прекрачен принцип е само измама към самия себе си.

Базикам се бе ))) аз съм щастлив човек, но от три дена мързелуване не може да не се депресираш поне малко. Все пак съм дейна личност, а нищо не правя вече трети ден  :)

П.П. Мамка му наистина нямам какво да напиша

Вчера си седя на орлов мост, пияна(рожден ден имам все пак ) и при нас дойде още някакъв пиян или надрусан не знам още ще чакам да изтрезнея, че тогава да се замисля по този въпрос. Но идеята беше че човечеца дойде при нас с идеята да бъде при нас и аз му викам :

- Извинявай, мога ли да направя нещо, за да те разкарам от тук !( бухахаха )

и това не само му го казах, а и му показах няколко пъти посоки , в които може да се махне. Идеално, просто перфектно … Та разликата е, че преди или просто щях аз да си тръгна, или щях да попитам вежливо да ли би могъл случайно да се поотмести леко по в страни и всякакви такива от този род. Но сега . ООооо сега беше красово направо …Чак ми стана жал за човечеца… И като капак на всичко се оказа, че съм хъркала

П.П. : Поредната кофа глупости.. Дерзайте ..